- Никой не може да спори, че агресията към животни е престъпление и загърбване на човечността. Тя е плод на липсата на основни ценности, на изградени възпитателни норми и устои, изблик на примитивни и ниски импулси в човешкото поведение. Още по-смущаващо е явлението, когато се наблюдава в детската възраст при човека.
- Основни източници на модели за агресивно и жестоко поведение и отношение на детето идват от неговата жизнена среда, като детето заимства своя опит от хората, който наблюдава и най-вече критерия за неговите приоритети и пристрастия се заключават върху наблюдението на близките на детето хора, включени в така наречената проксимитетна среда. Когато влиянието на близките е изключително отслабено върху детето, то се чувства свободно в преценката си какви модели на поведение да следва и кои източници на подражание да избира. Обикновено децата в ранната детска възраст имат един основен източник на подражание в лицето на своите родители взависимост от пола, чието топло отношение в най-добра степен предразполага да се изградят стабилни психологичски връзки на взаимопомощ в поведението.
- Свободата на детето спрямо моделите на подражание и взаимстването на тези модели без въвежданe на морална норма за добро и зло, за провилно и погрешно, не предразполага в детето да възникнат ценности на възбрана към различни неприспособителни и дори вредни за детето системи от норми, а още по лошо е когато те изцяло липсват. В случаите на отслабено родителско влияние детето преминава към подражание от следващата проксимитетна група. Най често това са неговите връстници. Групата на връстниците и приятелите на детето оказват съществен натикс върху поведението на детето. Най-често в тях се изпробват всички онези неща, които децата са получили в своята опитност като предварително забранени, без да са могли или сами да изпитат неприятните последици и всички негативи от своите действия или поради липса на някакъв опит са озадачени кое поражда забраната в дадена ситуация или действие, поради което са склонни да от-тренират нейното разиграване. Рядко децата приемат готово схеми, още повече ако родителите не предлагат логични доводи и не са последователни както в поведението си, така и в своите обяснения. Несигурността в обясненията на родителя, кара детето да изпитва любопитство как точно стоят нещата в истинската им светлина.
- С този преглед на условията, които пораждат и на-силно влияят на детската агресивност, може по-точно да се заключи, че детската агресивност не е вроден признак, нито е белег на генетичните особености на индивида, тъй като във всеки един човек е заложена склонността към агресия като начин на себе-защитно поведение и като поведение, осигуряваща активна позиция при адаптацията към жизнената среда. От тази гледна точка агресията е инстинктивно предразположение към активни, враждебни, нараняващи и отблъскващи действия, с цел намаляване на въздействието на провокиращите фактори, пораждащи определено ниво на дразнение. Агресията е есенциална по рода си инстинктивна склонност при човека и животните за борба с вредните и неприспособителни фактори или тяхното ограничително действие, препятстващо адаптацията на организма. Агресията е спонтанно заложена склонност в поведението на човешкия индивид. Едва възпитателните норми, социалното самосъзнание и развитието на интелектуалната сфера на човек води до контрол и само-овладяване на импулсите за агресия.
- Когато детето използва агресивно отношение към животни, то използва най-често чужди модели, усвоени от околната среда, от възрастните, от своите връстници, приятели и за жалост най-често от своите родители. Още по голямо затвърждение на агресията при децата върху други деца и върху животни се получава, когато детето установи наличието на печалби от агресивното си поведение. Тези печалби могат да бъдат най-често извоюване на добро отношение, на добра позиция в йерархията на социалните общности, добиването на материални блага. Тези печалби могат да бъдат и емоционални – детето изпитва удоволствия при проявяването на своите скрити или изявени в поведението му агресивни импулси. В редки случаи, когато детето е малтретирано, то изявява своята агресия като отмъщение за неговите страдания и своеобразен катарзис от измъчваното от него животно. В този случай печалбите от агресивното поведение на животното са изцяло емоционални и много силни като преживяване. В редки случаи детето може да има агресивно отношение към животните като проява на автоагресия.
- Какви са последиците от агресивното детско поведение върху животни? Този тип поведение, особено когато не търпи никакъв контрол и корекция от страна на възрастни изгражда особено нелогично, неприспособително, вредно и без-ценностно отношение на децата към заобикалящия го свят. Често породените веднъж и ясно изразени агресивни практики спрямо животни се повтарят и се търсят активно от страна на детето. То сякаш утъпква пътечката, която в началото несъзнателно, а в последствие съвсем съзнателно вече го кара да повтаря своите действие, носейки своеобразно удовлетворение на вредните и не претърпели корекция импулси. Във всеки един случай на липса на корекционно поведение от страна на възрастните и на занижен контрол от страна родителите, децата развиват характерни разстройства в своето развитие и в повечето случаи се наблюдават отклонения от психическото равновесие, характера, волята и социалните контакти при детето злоупотребяващо с агресивно поведение към животни. Дори на фона на пълно здраве и без видими, много от децата развиват социопатно поведение, което ги следва през цялото им юношество, нарушава тяхното съзряване и функциониране вследствие нарушените социални интеракции и без някаква форма на прекъсване социопатното отклонение се пренася и в тяхната зряла възраст, където силно смущава адаптацията на тези индивиди в обществото.
- Такива индивиди, когато създават семейство, пренасят своята агресия върху членовете на семейството, която има същата динамика и интензивност, каквато индивида е натрупал като опитност през своето детство в резултат от нерегулираната агресивност към връстници и животни. В зряла възраст обаче, малтретирането на животни рядко се запазва като съхранен стереотип от детството. Най-често малтретирането на животни от детството прехожда върху малтретирането на себеподобни в зрелостта. Налице е логична замяна на обекта за агресия, поради озлоблението и липсата на печелившо социално поведение. Дори когато семейството се стреми да изолира или прикрие действията на малтретиращия, всички те се оказват в една или друга степен малтретирани.
- В действителност много често индивида, който развива преход от насилник като дете в насилник като възрастен, осъзнава частично своето неприемливо и социално осъдимо действие и импулс за агресия, в резултат на което се стеснява или срамува да проявява на показ способностите си и ги реализира в конкретни ситуативности, при конкретни условия. Поради тази причина често “детските агресори” остават скрити, ларвирани, както от страна на семейството, което се стреми да запази първоначалния си интегритет, така и от страна на самия агресор, който развива в последствие самоконтрол и самокорективно поведение, но разбира се в слаба и недостатъчно ефективна форма. Така повечето агресивни деца в своята зрялост се маскират, завоалират, изменят или снижават, а и нерядко и потенцират своята агресия взависимост от реактивността на средата. В този смисъл голяма част от това детско поведение при възрастните не само не може да се проследи, но и допълнително потъва в неведение, заради социалния срам, който носи в себе си, както за родителите на детето, така и за неговото бъдещо семейство.
- Особено важен момент е и наличието на условия, благоприятстващи детската агресивност. Селската среда наред със селските форми на социална активност са по-чести стимулатори на детската агресия върху животни отколкото градската среда. Това обаче не пречи детската агресивност да бъде по-висока във градовете. Това е така, защото нейния дял се заема от детската агресия върху връстници и приятели.
- Между детската агресия и детската агресия към връстници и приятели има разлика единствено в обекта на агресивност, поради различията в достъпността на тези обекти. С други думи обектите отключват предварително заложени подражателни модели усвоени от неговата жизнена среда и опит, пренесен върху неговото съзнание от възрастните. Агресията е състояние, което излиза наява при наличието само на достъпен обект, който носи на агресора специфично удовлетворение и в присъствието на който, агресора е достатъчно самоуверен и силен, за да прояви агресивните си модели. Поради тази причина агресора активно издирва своите жертви на агресия, наричани тук условни обекти, тъй като агресията е винаги активен и деен феномен. В тези случаи жертвите са слаби или агресора придобива такива умения, техники и опитностност, с които неутрализира или преборва съпротивата на жертвата. Съпротивата и в последствие акта на агресия не са същинските стимули.
- Главен стимул е образа на страдащата жертва – независимо животно или мовек, тя е отключващия момент за настъпване на агресивно поведение. По този начин агресора разпознава своите обекти и бива стимулиран да ги търси. С други думи агресията е и израз на визулано поведение и активно визуално търсене. Няма установена зависимост между образа на обекта- жертва и предпочитанието на агресора – най-често този образ и желанието за агресия съвпадат в съзнанието на агресора случайно взависимост от неговата опитност, в редки случаи този процес е закономерен и преповтавя точни събития, травмиращи за самия агресор. В истинският смисъл на думата агресорът е реален такъв, ако върху него не е изразена агресия. С други думи агресора не е склонен към емпатични чувства и не страда за жертвата, именно защото сам той е раснал в спокойна, често пъти грижовна среда, а вдруги случай агресора сам е би жертва на агресия, което оформя плахия образ на втория агресивен тип индивиди.
- източник: http://apollon.blog.bg/izkustvo/2009/06/25/detskata-agresiia-vyrhu-jivotni.353763