КАКВО Е ОПАСНО ДА ПРИЕМА КОТКАТА
Много вещества и лекарствени препарати използвани за лечение на хора е по-добре да бъдат изключени (или да бъдат давани само в краен случай, по жизненоважни показания), тъй като тяхното използване при котките може да предизвика ефект, противоположен на очаквания, което представлява опасност за живота и здравето на животните. В частност, такъв обикновен и безобиден препарат като аспирина, имайки предвид особеностите на фармакокинетиката у този вид животни, може да предизвика у котката сериозно отравяне и даже да доведе до летален изход. В краен случай може да се даде на котката детски аспирин през ден. Същото се отнася и до но-шпа, който може да предизвика у котката парализа на задните крайници. Парадоксално е, но морфинът който притъпява болката при хората, при котките напротив усилва възприемчивостта към болката, а серотонинът който повишава налягането при кучетата, при котките го понижава. Също така за котките са противопоказни нестреоидните противовъзпалителни средства (напроксен, парацетамол, фенилбутазон), някои антибиотици (особено тетрациклин), разтворимите сулфонамиди (сулфонамиди на таблетки могат да се дават) и аминогликозидите. Ето списък на лекарствата, които е най-добре да изключим (освен в тези случаи, когато възникне необходимост от приемането им по жизненоважни показания):
Аналгин (метаболитите на този препарат поразяват еритроцитите и предизвикват у котката тежка токсична анемия);
Аспирин (може да предизвика у котката сериозно отравяне, понякога до летален изход);
Бензилбензоат (мехлеми или суспензии, съдържащи това съединение могат да предизвикат у котката тежки отравяния даже при външно прилагане);
Валериан;
Йод (даже 5%-ен разтвор на йод може да бъде опасен за някои особено чувствителни котки, да не говорим за по-концентрирани разтвори);
Левамизол (препарата притежава холиномиметически ефект и при предозиране, а така също и при чувствителни животни може да предизвика неутропения, също и тежка интоксикация);
Нафталин (не го използвайте за борба с молците в помещения, където живее котка, тъй като той, както и фенотиазина предизвиква у котката хемолитична анемия);
Но-шпа (при парентерална употреба предизвиква повръщане и пареза на задните крайници);
Парацетамол (панадол, тиленол) и други фенолсъдържащи препарати заедно със салицилатите, аналгина и много други нестероидни противовъзпалителни препарати също е токсичен за котките;
Хлор (не трябва да се използва за дезинфекция на помещения, които обитава котката.
Към опасните последици могат да се прибавят също успокоителни и сънотворни средства, способни да предизвикат у котката сърдечна аритмия и тахикардия, дълбок сън, дори и кома. Опасност представляват също и много растения, които изядени от котката може да я отровят.
КАК ДА ОПРЕДЕЛИМ ЧЕ КОТКАТА Е БОЛНА
И така, аптечката за първа помощ е окомплектована. Сега е нужно да се научим да различаваме болната от здравата котка, за да можем да й окажем своевременна и според силите си помощ. Също така за да можем да изложим пред ветеринаря симптомите на започващото заболяване. Помнете, че котките не могат сами да се оплачат, затова тяхното здраве се намира във вашите ръце. Вие сте длъжни внимателно да следите животното и при първите признаци на неразположение, промяна във външния вид или поведението да проверявате не е ли болна котката. Всяко отклонение от нормалното поведение буди причина за безпокойство. Ако вашата котка се държи независимо и изведнъж търси вашето обкръжение и не се отлепва от вас ни на крачка, или обратно цял ден не напуска своето място, то постарайте се да изясните какво се е случило. Не мислете, че мъркането на котката е признак на здраве. Мъркането понякога може да означава болка или неразположение. Неочакваната агресивност на винаги спокойната и сговорчива котка може би е предизвикана от болка, температура, сътресение на мозъка, инфекция, рана на главата, спазми, диабетични кризи, които изискват медицинска намеса.
Няколко думи за това, как изглежда здравото животно.
Здравата котка има апетит, гладка и блестяща козина, хладна и влажна носна гъба (по време на сън тя може да бъде суха и топла), слизестите обвивки са розови и умерено влажни. Признаци за здраво животно са също така бодрост и подвижност. Важни критерии при оценка на състоянието на здравето са температурата, пулса и дихателната честота.
Нормална за котките се счита температура от 38,0 до 39,0 градуса по Целзий (при малките котета до 39,6 градуса, а при сфинска до 41,5). Повишаването на температурата над 40,0С може да свидетелства за начало на патологичен процес. Макар, че температурната реакция често се явява като показател на естествената резистентност или реактивност на организма, рязкото й повишаване до 41,0С по-често е сигнал за необходимост от бързо лечение. Не бива да се забравя също, че температурата на тялото на животното се повишава при вълнение и страх, след физическо натоварване, а също при горещо време, при отравяне, след електрошок или при хиперфункция на щитовидната жлеза. Съгласно изследванията, проведени в USA най-чести причини за възникване на треска са: инфекциозни заболявания (40%), онкология (20%), системни заболявания (20%), други заболявания (10%), идиопатична треска (10%).
Запомнете или най-добре си запишете нормалната температура на вашата котка в състояние на покой.
Пулса отразява честотата и ритъма на сърцебиенето, а също и силата на ударите на сърдечния мускул. В спокойно състояние честотата на пулса при здравата котка се колебае от 110 до 150 удара в минута. При големи котки и животни водещи прекалено спокоен живот, сърцебиенето е забавено. Учестен пулс се появява при повишение на температурата, при възпалителни процеси, физически натоварвания, при превъзбуждане, страх и горещо време. При котенцата и котките от малки породи честотата на пулса може да достига 200 удара в минута. При котараците пулса е по-бавен отколкото при котките.
Пресметнете и запишете честотата на пулса на вашата котка в състояние на покой в бъдеще това може да ви помогне да определите изменила ли се е неговата честота в една или друга ситуация. Достатъчно е да преброите броя на ударите за 15 секунди, а след това да умножите полученото по 4.
Честотата на дишане на котката лесно можете да определите по движението на гръдния кош, коремната стена или краищата на носа. В норма тя представлява 20 до 30 дихателни движения в минута. Котенцата и младите животни, при които обмяната на веществата е по-активна отколкото при възрастните котки, дишат по-често отколкото възрастните котки, а самките дишат по-често отколкото самците. Освен това, бременните или кърмещи котки дишат с по-голяма честото от нормата. На честотата на дишането влияят също размерите и генетичните фактори: малките породи котки дишат по-бързо от големите. Това се обяснява с по-високото ниво на обмяна на веществата и съответно с повишената топлозагуба. Изменение в честотата на дишане на вашата котка може да бъде предизвикано от страх, болка, шок, респираторни заболявания. Необходимо е също така да се отчете, че дишането се учестява в горещо време, при физическо натоварване, при възбуда на котката. Дишането на здравото животно след натоварване се възстановява за няколко минути. Затруднение в дишането може да бъде предизвикано при топлинен удар или в редки случаи при недостиг на калций в кръвта в периода на лактация при самките. Животното може да се задъхва при сърдечна недостатъчност, при възпаление на пикочно-половата система, а също при поглъщане на чуждо тяло.
При заболяване поведението на котката се променя. Тя става вяла, лежи повече от обичайното, изглежда тъжна, старае се да се укрие в тихо и затъмнено място, на повикване откликва неохотно или обратно прекалено възбудена, постоянно се премества из дома, мяука жално или проявява агресия. Движенията могат да станат непохватни, нарушава се координацията. Като признаци за начало на заболяване служат също така бързата уморяемост, нарушение в апетита, безсъние или обратно повишена сънливост.
Космената покривка става разрошена, потъмнява, може да се наблюдава повишено линеене, изменение в цвета (жълтеникавост) или еластичността на кожата.
У болната котка се наблюдават изтечения (гнойни, слузести и др.) от носа, очите, устата и други органи. Безцветните изтечения могат да бъдат свидетелство за анемия, жълтеникавите говорят за увреждане на черния дроб, кървавите насочват към сериозни инфекции или отравяне, синкавите на сърдечна недостатъчност или нарушения в работата на кръвоносната система.
Носната гъба – суха, постоянно топла е признак на повишена температура, кожата е напукана със слузесто-гнойни изтечения от ноздрите, образуване на сухи корички, побеляваща гъба (признак на анемия).
У заболялата котка могат да се наблюдават различни изтечения от очите (прозрачни, гнойни, слузести и др.), примижаване и сълзотечение могат да отразяват болка в очите, при редица заболявания се наблюдава жълтеникавост (пожълтяване) на слизестите обвивки, възпаление на клепачите. При конюнктивит, отравяне и някои други случаи понякога очите са полузакрити от третия клепач.
Що се касае до устната кухина, то може да се наблюдава повишено слюноотделяне, неприятен мирис от устата, венците и езика са покрити с налепи или язвички. Слизестите обвивки в устата и клепачите бледни, синеещи или жълтеещи.
Храносмилането също може да се наруши. Дейността на стомашно-чревния тракт е изменена: отбелязва се повръщане, диария, запек, болезнена дефекация, събиране на газове в червата. В изпражненията се появяват чужди тела (козина, глисти и др.). Капки кръв във фекалиите (в норма те трябва да бъдат с кафяв цвят) говорят за сериозна вътрешна патология обикновено става въпрос за кръвотечение в дебелото черво. За стомашно кръвотечение или кръвотечение в предния отдел на червата свидетелстват катраненочерни изпражнения с тъмен почти черен цвят. Изсветляване на фекалиите е признак на заболяване на черния дроб (недостатъчно жлъчка и др.). Пенести фекалии са показател за бактериална инфекция.
От страна на пикочо-половата система могат да се отбележат следните отклонения: повишено отделяне на урина, не задържане на урина, отсъствие на уриниране, болезненост при изпразване на пикочния мехур, изменение в цвета (в норма урината е жълта) и количеството урина, неприятен мирис, слизесто-гнойни изтечения от половите органи, прегърбен гръб, вкочанясана (скована) походка, болезненост в областта на кръста. За това, че у котката са възникнали проблеми с бъбреците може да свидетелства също сладковатия мирис от устата. Болестите затрудняващи уринирането и преминаване на храната могат да бъдат тумори, хипертрофия на простатата, хемороиди и цистит.
Дишането става начесто или обратното рядко и дълбоко (при болезненост), появяват се хрипове, сумтене, кашлица, задух. Задух у котките може да бъде предизвикан от повишена физическа активност, астма, възпаление или емфизем на белите дробове, явяващи се в следствие на отравяне. Затруднено дишане се наблюдава при плеврит, сърдечна недостатъчност, анемия, сърдечни глисти. При стари котки признаци на сърдечна недостатъчност може да бъде кашлицата.
Лимфна система. Увеличение на размерите на лимфните възли като правило свидетелства за наличен възпалителен процес. Преди всичко в този процес са въвлечени подчелюстните лимфни възли, и затова вие трябва да се научите да ги намирате и опипвате.
Повишената жажда може да бъде свързана с простуда, диабет, воднянка, бъбречна недостатъчност или болест на бъбреците, а ако към нея се прибави физическа слабост и мирис от устата, то това по-скоро свидетелства за уремия.
Повръщане се развива в отговор на попадане в стомаха на отровни треви и изобщо при отравяне, при глистна инвазия, пътуване в транспорт. Повръщане и нарастваща физическа слабост в съчетание със запек свидетелства за непроходимост на червата и за присъствие на чужди тела в червата.
Пожълтяване на слизестите обвивки може да бъде признак на хепатит, отравяне, лептоспироза.
Повишено слюноотделяне възниква при повреждане на езика и устната кухина, при попадане на чужди тела в хранопровода, при топлинен и слънчев удар, при отравяне и някои болести на черния дроб. Също така може да бъде симптом на такава страшна болест като бяса.
Температурата на тялото на котката, дишането, пулса, се изменят, но споменатите признаци на заболяване като правило не се проявяват едновременно: обикновено най-ярко изразен е един признак, а останалите го съпътстват (в едно или друго съчетание). За подобрение и за оздравяване на котката може да се съди след изчезване на всички прояви на болестта, характерни за едно или друго заболяване.
Много може да ни говори и позата на котката. Здравото животно почива или спи в непринудена поза, изправяйки тяло и изпъвайки крайници. Болната котка заема принудителна поза, способстваща за намаляване на болевите или други неприятни усещания. В частност, при заболяване на сърцето котката стои със широко разтворени предни крайници това облекчава дишането; повредените крайници котката държи отпуснато; при бъбречно-каменна болест е възможна редуваща се куцота на задните крака в ляво или дясно, съответстващо на болния бъбрек и т.н.
Гореизброените признаци се проявяват в различна степен, като съчетанието им широко варира. Ако нещо във физическото състояние или поведението на котката ви притеснява, позвънете на своя ветеринарен лекар или в най-близката ветеринарна клиника (старайте се тези телефони винаги да ви бъдат под ръка или на видно място). Възможно е телефонната консултация да се окаже достатъчна за оказването на помощ на вашия любимец.